Стихове за раздяла

Спирам стихове да пиша и тихичко ще си умра,
омръзна ми да страдам вече от шибаната си съдба.
Oтида ли си, света от себе си ще отърва,
поне не ще се мъча със тази самота!...

8.9 от 122 гласа

  

Защо ми каза тези тежки думи,
не може да ги побере ума ми...
Защо ти трябваше да ме убиваш,
защо не искаше до мене да заспиваш?
И ето аз съм мъртъв вече,
стоиш до мене, а си тъй далече.

  

ПРОДЪЛЖАВАМ

Вярвах сляпо в любовта,
но тя донесе ми една безкрайна празнота.
Вярвах в общата съдба,
вярвах че не съм сама,
а всичко е било игра с нечестни правила.
Но вярата ми се изгуби,
ти без капка милост ме погуби.
Не ме оцени... затова сега ме забрави.
Аз дадох всичко мое,
но не можах да взема сърцето твое.
Днес със чиста съвест си отивам.
С теб живота си не ще разбивам.
Няма вече да се обвинявам,
няма и да съжалявам,
да живея продължавам!

  

ЗАТВОРЕНА ВРАТА

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Евгения Георгиева

  

СБОГОМ

Сред пустото, прашния път съм поела.
Сред вятър и бури пътувам сама.
Полята ми бяха и дом и постеля,
а слънцето - мойта душа.

Звездите ми бяха във всичко другари.
Пътеките следвах със тях.
Животът подъл с юмрук ме удари,
а после отмина със смях.

Крилете ми счупи на две като клечки.
Отне ми простора без жал.
Открадна мечтите и аз пак усещам
в душата дълбока печал.

  

САМОТА

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!

Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!

Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!

Евгения Георгиева

  

Ревност

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледа й!

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш и само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели й,
със мойта тъга я стопли,
сърцето ми свещ направи й,
да свети щом любиш я ти!

Евгения Георгиева

  

ПЛАЧ

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!

Самотно е знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме cграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!

Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?

А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя отново не знам!

Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!

Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!

Евгения Георгиева

  

Болка

Боли щом слънцето изгрява,
и споменът за тебе оживява.
Боли когато дишам и тежи ми...
И боли...

Нали заедно вървяхме,
толкова мечтахме,
през ада всеки ден вървяхме,
с кавги и раздори, че някой ти говори...

За други хора ти живя,
позволи да ти отнемат любовта.

  

Вярвал ли си някога,кажи
не в една,а в много лъжи?
Но да не си знаел, че е лъжа
а просто една твоя мечта?
Подтискал ли си своите сълзи,
да не се стичат по твоето лице?
Свивала ли ти се е душата
от болката заради лъжата?
Не си струва, нали?
Не си струва да те боли?
Гордо вдигни глава
и сложи край на тази игра.
Той е губещ неблагодарник,
запомни от мен това!
Той е онзи бездарник,
който съсипа твоята душа!
Но ти продължавай да живееш,
продължавай ти да копнееш,
защото той не си струва,
колкото и хубави неща да ти купува!

  

В един човек видях аз своята радост.
Обичах го безумно...но уви!
Беше скръб и болка в моята младост,
отиде си без "сбогом" и "прости".
Замина си с цялото ни щастие.
Oстана мой приятел пак скръбта!
Защо си ти, живот, кървяща рана?!
Защо болезнена е любовта?!
Сърцето плаче.

Милото момиче в този шум е сaмота.
Желаеше то силно да обича,
но намери само подлост и тъгa!
Мъже, мъже, защо сте безсърдечни
и търсите наслада в любовта.
Защо кълнете се във чувства вечни.
Защо единствената цел ви е нощта?!

  

Обичам те и обичта не може
в душата ми да се стопи съвсем.
Но повече теб няма да тревожи.
Не искам наранен да си от мен!

8.3 от 177 гласа

  

Отиваш си завинаги... Така ли?
Не ми го казваш... Знаеш ще боли.
Не искаш на сбогуване да плача,
да има във очите ми сълзи

Върви,върви! Не се обръщай!
Тя там те чака, ти вече закъсня.
А аз... аз може би наистина ще плача!
Но не сега... Когато съм сама!

  

Не искам повече да ти досаждам.
Не съм виновна, че се влюбих в теб!
За всичко случило се аз ще страдам
и никой няма да ме разбере.

Бъди щастлив със нея.
Аз това ти пожелавам и не се сърди.
Щом твойта обич аз не заслужавам,
то нека нейната заслужиш ти.

  

Колко е лошо да си сам на този свят.
И щом си направил крачка напред,
да не можеш да се върнеш назад.
Колко е лошо да няма мъката си с кой да споделиш
и всичко в себе си дълбоко да таиш.
Да няма на кой глава ти да опреш
и сълзите си свои да спреш.
Но аз не искам сълзи да има в моитe очи,
а искам в живота ми да провърви.
Не искам и мъжът,който е до мен
да губя ден след ден...