13.

В тъмнината пак ще скрия своите сълзи,
болката така позната и хиляди мечти...
В устните напира песен неизпята,
по бузите се стичат сълза подир сълза...
Отекващ звук пронизва тишината
угасва и последната искра...
Страданието си аз ще скрия,
от болката на самотата си ще пия
и в тишината ще се чува мойта песен недопята -
хиляди мечти, чезнещи в мъглата...

14.

Желая много ти да си до мен,
усещам твойта липса всеки ден.
Не искам аз да те загубя,
не искам в друг аз да се влюбя.

Сънувам твоите очи,
момчето в моите мечти си ти!
Сърцето ми, обгърнато в тъга
усеща безкрайна самота...

15.

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

16.

ПЪТЕКА

Вървим, мълчим, мъчително мълчим,
а тази наша среща е последна.
И двамата привели сме глави
отбягваме да се погледнем.
И странно - ти си някак непознат,
изчезнала е близостта предишна,
че друга има между теб и мен.
Eдна от двете е излишна.
А може би излишната е тя?
Tова за мен е вече безразлично.
Не ще се върне вече близостта,
макар че още те обичам.
Вървим, мълчим, мъчително мълчим,
а тази наша среща вече е последна...
Не ще повдигнем вече ний глави
като преди с любов да се погледнем.

17.

В момче красиво ти се влюби,
един сърцето твое завладя.
Поне разбра на време, че те лъже
и пламачето силно в теб умря.
Кълнеше се, че много те обича,
сълза блестеше в твойте очи!
Сега на друга той кълне се,
а в нейните очи сълза блести.
И ангел в очите твои беше,
но ангел от ада може би.
Помни, че той не заслужава.
Стегни се и напред върви!

18.

НА СБОГУВАНЕ

Та значи тъй: реши и си отиваш!
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава –
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата ,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах оттвоите нозе...
... Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
черите ти и топлата ти плът,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

19.

Отиваш си...
Обичаш ме, а си отиваш...
Не съм виновна, че ще те боли!
Светът е виждал толкова неволи,
че твоята едва ли ще му дотежи.
Аз няма да изтичам да те върна –
човек е сам и в мъката и в радостта.
Обичам те, защо да крия,
но нищо не решава любовта...
Отиваш си...
По-силен си, по-слабата съм аз...
Една мъчителна любов умира –
убиецът си ти, аз пък съм смъртта.
Излишно е да те изпращам с поглед,
не трябва с нищо да те задържа,
но мъката в очите ти ми стига
да те обичам както до сега.

20.

РАЗДЯЛА

Всичко свършва за миг;
две изстинали длани,
две очи като два неочаквани ножа.
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави длани
и не знам де ще спра,
де глава ще положа.
Сняг вали...
И летят часове, дни, недели...
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътят към тебе е черен...

21.

Всяка нощ аз те сънувам,
всеки ден до мен си ти
и в съня си тихо дочувам
как преминаваш през морски вълни.

Но защо ти ме напусна
и ме остави сама на света?
Аз те обичам и ще те чакам,
зада има любов между нас.

Зная аз, ти ще се върнеш
пак при мен, в нашия град
и в съня си ще ме целунеш
и пак ще има любов между нас

Но ти все така си далече
като оная далечна звезда
и аз тъй горещо желая
капчица нежност от твойта ръка.

22.

Очите пак са насълзени
и в тях блестят безброй сълзи.
Аз плача можеби за тебе,
за туй, че пак ме изигра.

Играта беше много проста –
на влюбен се престори ти,
но аз не знаех и се влюбих доста,
а може би щастлива бях дори...

Е, аз съм свикнала да плача
и в очите да блести тъга.
Като олово ми тежат клепачите
и спускат се сълза подир сълза...

И ако някой ден при мене се завърнеш,
и сложиш пак ръка на мойто рамо,
и ако аз отново те прегърна –
не вярвай вече в нашата любов голяма.

Това е споменът от мен далечен.
от онез прекрасни дни,
когато и морето можех да преплувам,
ако на другия му бряг си ти!

23.

Тих ще тръгна, ако има някой нейде да ме помни,
с песничка една любима, нейде някой да ме помни,
с недопита чаша вино или със гореща дума
в бяла мразовита зима нейде някой да ме помни.

24.

Една изпушена цигара и малко пепел след това.
Една история прастара и малко пепел след това.
Едно начало като песен, една раздяла като вик.
И ято спомени в превара. И малко пепел след това.