1.

Вярвал ли си някога,кажи
не в една,а в много лъжи?
Но да не си знаел, че е лъжа
а просто една твоя мечта?
Подтискал ли си своите сълзи,
да не се стичат по твоето лице?
Свивала ли ти се е душата
от болката заради лъжата?
Не си струва, нали?
Не си струва да те боли?
Гордо вдигни глава
и сложи край на тази игра.
Той е губещ неблагодарник,
запомни от мен това!
Той е онзи бездарник,
който съсипа твоята душа!
Но ти продължавай да живееш,
продължавай ти да копнееш,
защото той не си струва,
колкото и хубави неща да ти купува!

2.

В един човек видях аз своята радост.
Обичах го безумно...но уви!
Беше скръб и болка в моята младост,
отиде си без "сбогом" и "прости".
Замина си с цялото ни щастие.
Oстана мой приятел пак скръбта!
Защо си ти, живот, кървяща рана?!
Защо болезнена е любовта?!
Сърцето плаче.

Милото момиче в този шум е сaмота.
Желаеше то силно да обича,
но намери само подлост и тъгa!
Мъже, мъже, защо сте безсърдечни
и търсите наслада в любовта.
Защо кълнете се във чувства вечни.
Защо единствената цел ви е нощта?!

3.

Обичам те и обичта не може
в душата ми да се стопи съвсем.
Но повече теб няма да тревожи.
Не искам наранен да си от мен!

4.

Отиваш си завинаги... Така ли?
Не ми го казваш... Знаеш ще боли.
Не искаш на сбогуване да плача,
да има във очите ми сълзи

Върви,върви! Не се обръщай!
Тя там те чака, ти вече закъсня.
А аз... аз може би наистина ще плача!
Но не сега... Когато съм сама!

5.

Не искам повече да ти досаждам.
Не съм виновна, че се влюбих в теб!
За всичко случило се аз ще страдам
и никой няма да ме разбере.

Бъди щастлив със нея.
Аз това ти пожелавам и не се сърди.
Щом твойта обич аз не заслужавам,
то нека нейната заслужиш ти.

6.

Колко е лошо да си сам на този свят.
И щом си направил крачка напред,
да не можеш да се върнеш назад.
Колко е лошо да няма мъката си с кой да споделиш
и всичко в себе си дълбоко да таиш.
Да няма на кой глава ти да опреш
и сълзите си свои да спреш.
Но аз не искам сълзи да има в моитe очи,
а искам в живота ми да провърви.
Не искам и мъжът,който е до мен
да губя ден след ден...

7.

В тъмнината пак ще скрия своите сълзи,
болката така позната и хиляди мечти...
В устните напира песен неизпята,
по бузите се стичат сълза подир сълза...
Отекващ звук пронизва тишината
угасва и последната искра...
Страданието си аз ще скрия,
от болката на самотата си ще пия
и в тишината ще се чува мойта песен недопята -
хиляди мечти, чезнещи в мъглата...

8.

Желая много ти да си до мен,
усещам твойта липса всеки ден.
Не искам аз да те загубя,
не искам в друг аз да се влюбя.

Сънувам твоите очи,
момчето в моите мечти си ти!
Сърцето ми, обгърнато в тъга
усеща безкрайна самота...

9.

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

10.

ПЪТЕКА

Вървим, мълчим, мъчително мълчим,
а тази наша среща е последна.
И двамата привели сме глави
отбягваме да се погледнем.
И странно - ти си някак непознат,
изчезнала е близостта предишна,
че друга има между теб и мен.
Eдна от двете е излишна.
А може би излишната е тя?
Tова за мен е вече безразлично.
Не ще се върне вече близостта,
макар че още те обичам.
Вървим, мълчим, мъчително мълчим,
а тази наша среща вече е последна...
Не ще повдигнем вече ний глави
като преди с любов да се погледнем.

11.

В момче красиво ти се влюби,
един сърцето твое завладя.
Поне разбра на време, че те лъже
и пламачето силно в теб умря.
Кълнеше се, че много те обича,
сълза блестеше в твойте очи!
Сега на друга той кълне се,
а в нейните очи сълза блести.
И ангел в очите твои беше,
но ангел от ада може би.
Помни, че той не заслужава.
Стегни се и напред върви!

12.

НА СБОГУВАНЕ

Та значи тъй: реши и си отиваш!
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава –
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата ,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах оттвоите нозе...
... Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
черите ти и топлата ти плът,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!